събота, 11 април 2020 г.

Какво знаем за самотните пчели

Семейството на пчелите

Към днешна дата в Света са известни около 20 000 вида пчели.
Семейството на пчелите има повече от 520 рода. Някои от видовете, които се срещат в България са: халициди, андрениди, мелитиди, реални пчели, stenotrithidae, colletidae, megachilidae.
Най-известната на хората пчела е медоносната пчела (Apis mellifera, на латински: apis – пчела; meli – мед; ferre – нося, събирам). Медоносните пчели са социални и живеят на големи семейства в сложно устроени гнезда. 
Освен медоносните, по нашите български поля, градини и паркове съществуват и още много други видове пчели опрашители, като самотните пчели и точно с тях ще се опитаме да се запознаем днес. 
Самотните пчели съставляват 90 % от пчелите по света. Единичните женски подготвят отделни гнезда в почвата, в кухини, или в стари дървета и там снасят своите яйца. Самотните пчели не събират мед, но опрашават много повече растения отколкото медоносните видове пчели.

Пчелите от рода Осмия

Осмия (лат. Osmia) - един от най-големите родове пчели от семейство Megachilidae. Повече от 350 вида, разпространени по целия свят, от които около 130 вида живеят в Европа.

Пчели зидарки (Osmia bicornis)



Повечето видове разделят килийките в гнездото си с кал, откъдето идва и името им.  В България се срещат 41 вида.

Зидарките са несоциални (самотни) пчели, при които женската сама изгражда гнездото си (няма работническа каста). Гнездата най-често се помещават в различни налични кухини – тунели на бръмбари в дървесина, кухи стъбла, пукнатини в камъни, празни черупки на охлюви, процепи между тухли, изкуствени гнезда за насекоми и др.

Пространството се разделя на килийки чрез стени „иззидани“ от кал, листа, понякога венчелистчета и смола или комбинация от тези материали. Във всяка килийка се натрупват провизии за ларвите под формата на каша от цветен прашец и нектар. Върху тях се снася едно яйце и килийката се затваря.

Пчела Osmia cornuta



Osmia cornuta (европейската овощна пчела) е вид пчела от рода Osmia, срещана в Южна и Централна Европа , на север до Белгия и южните части на Холандия. Те са самотни пчели, не живеят в колонии и в кошери като медоносните пчели. Липсват им кошчета за цветен прашец на задните крачета; те не произвеждат мед, но използват прашеца и нектара, за да запасят гнездата си, когато са готови.

Ето кой ми беше на гости преди няколко дни на градския балкон

Osmia cornuta е известна още като пчела-строител, защото когато изграждат гнездата си или в земята, или в структури, които им позволяват да снасят яйцата си, обикновено женската копае, за да намери адекватно гнездо. Те съхраняват прашец за ларвите, за да могат да се хранят. След като ларвите достигнат в своята възрастна форма, те изкопават пътя си от гнездата и започват живота си на възрастни самотни пчели.
Дължината им варира от 10 до 15 мм. Възрастните летят активно от март до юни. Най-добрият начин да се гарантират наличието на тези опрашители в градината е да се осигури хотел за насекоми, който да им позволи да снасят яйцата си.

Пчели от рода Андрена


Средно голяма самотна пчела (11-13 мм) с период на активен полет от март до август. Женските се отличават с торакс с оранжево-червени косми. Мъжките обикновено са по-малки от женските и не са толкова отличителни.

Снимка от с. Басарбово
"Андрена" в полет













Често срещани са в редица местообитания, включително и в паркове и градини. Гнездят наземно в пясъчна, варовита почва, например в стари зидове.

Обикновено повечето видове самотни пчели не жилят, освен ако не са сериозно заплашени и трябва да се защитят. Женската има жило, но последствията от ужилването са много по-леки от това на медоносните пчели или на осите. 

сряда, 8 април 2020 г.

Пчелите нашето бъдеще

Какво се случва със пчелите


Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му останат само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора.“

Пророческите думи са на Алберт Айнщайн. Много учени са на мнение, че поголовното измиране на пчелите е характерно за целия свят и може би предшества края на човечеството. Причината е, че няма технология, която да замени труда им. 


Започвайки преди около десетилетие, колониите от европейски пчели започнаха мистериозно да намаляват. По целия свят се наблюдава явлението как пчелни кошери се изпразват за един ден и пчелите просто изчезват.
И пропорциите на този спад продължават да растат. 



Миналата зима се оказа, че около 30 процента от всички пчелни семейства в Европа са загинали /обикновено естествените загуби варират от 10 до 15 процента/. 
В Съединените щати пък където загубата на колонии е била около 30 процента през последните осем години, в някои щати нараства до 60 процента .
Тези цифри са не само тревожни от екологична гледна точка, но и от икономическа: Около една трета от нашите култури се опрашват от пчелите. За своя кратък живот от около 45 дни, събирайки мед, пчелата опрашва около 2 000 000 цвята. Така летящите насекоми осигуряват екологичното равновесие в природата, което сега може рязко да бъде нарушено. А това означава, че ябълки, круши, домати, картофи,  бадеми, череши, краставици или безброй други цъфтящи плодове и зеленчуци няма да могат да дадат плод.



Кои са враговете на пчелите?

Учените все още обсъждат какво причинява глобалната пчелна криза - един от основните заподозрени е акара Вароа. Подобно на кърлежите акарите смучат кръвта на пчелите и разпространяват болестта. Те се възпроизвеждат в пчелните разплодни клетки, чрез това отслабване на кошера в сърцевината му.


  
Екстензивното използване на пестициди в селското стопанство се казва, че е друг фактор, причиняващ драматичния спад на пчелните семейства. През 2013 г. Европейският съюз реагира на научни доказателства и протести на екологични активисти, като забрани така наречените неоникотиноиди.

Нови научни доказателства от Лондон хвърлят смайваща светлина върху неоникотиноидите. „Установихме, че пчелите търсят конкретно нектар, който съдържа тези пестициди“, казва пред DW водещият учен Джералдин Райт от университета в Нюстъсъл.

Както подсказва името, неоникотиноидите имат подобен ефект върху мозъка на насекомите, както никотинът действа върху мозъка на човека. "Това не е добра новина за пчелите", казва Райт.

Проучването на Райт предполага, че пчелите се пристрастяват към нектар, съдържащ неоникотиноиди - което означава, че те биха събирали прашец и нектар от полета, третирани с неоникотиноиди, дори и да имат здравословна, нетретирана алтернатива, като цъфнали ябълкови дървета съвсем наблизо.


Очаквайте скоро, повече информация за нашият проект за пчелите, като следите страницата ни във фейсбук: https://www.facebook.com/ideafordevelopment/